КЛУБЪТ “ХАЙ”

Когато в топла или зимна вечер

Училището ни е зад гърба

“Прозорец” някой има, друг е вече

Затворил омагьосания кръг;

И седнали – разкошни, силни, златни,

Богини с най-различни имена

Очите потопим едни във други

А устните – във кехлибарен стар коняк;

Тогава паяжина копринена ни сплита

И някой я нарича синя, друг пък не,

За някой тя е някак си необяснима,

А някой я доплита в такт по две.

И музите разтварят дрехи бели

Погалват ни, докосват ни с ръце

Душите ни топят в биле омайно

Молитви златни шепнат ни – по две.

Пази ни, Господи, да сме такива –

Невероятни, без да се свеним.

А паяжината още я наплитай,

Души страхотни нови изкуши…

САНДАЛИ ОТ КОЖА

Отново сме със теб на тая маса

По мъжки да се срещнем със очи

И длани да ударим като нявга

Когато не деляхме две жени.

Виното, казваш, същото е днеска.

Добрата марка винаги личи.

За разлика от нас виното тежко

Със времето не почва да горчи.

Съдбата те потупа по-навреме

Късмет зад океана ти избра

Момичето със кожени сандали

Остана да се свива на студа.

Комфортно е отатък океана

И накити навярно има там

Тъй бързо щом реши да ти пристане

Момичето със медалион от мен избран.

Защо го пускаш в каната с виното?

Богат си, нямаш право на сълзи.

Не питай за сандалите от кожа –

Те сложиха детето ми да спи.

БАЗА ДАННИ

Вратата захлопваш намръщен

И бързаш напред в утринта.

Не искаш назад да те връщат

Ни радост, ни капка тъга.

Потърсил парченца наслада,

Получил море от любов

И стреснат от тази рокада

Излизаш със поглед суров.

За тебе нещата са ясни –

Компютър, пари и бензин.

Къде насред таз база данни

Да вместиш и женски сълзи?

Но ето – денят се изплъзва

По пръстите лепкав стои,

Колата капризно се хлъзга

И сандвичът даже горчи.

И както съдбата ругаеш

Сто кърпички носни си взел

Сто рози държиш пред вратата

Която отзаран прокле.

НЕБЕСНА ДЖУНГЛА

на Коста

Седим си на облак и клатим краката

Под нас е софийската черна мъгла

А горе, при нас са на джунгла листата –

Какаови, палмови, папрат, трева.

Край нас преминават забързани, важни

Жирафи, маймуни и слон-великан.

Лемури изправят се – горди и снажни

Сто листи изяждат две мравки-гигант.

А ти си надянал и лък, и мачете.

Стрелите отровни миришат на смърт!

Но ти си ловец със любов във сърцето

И всичките пусна – на добър им път!

ВЕРИЖКА

(с почит - на Р. Бърнс)

“Виното, казваш, хубаво е пак.”

“Да, хубаво е – силно и омайно.”

“А ти, кажи ми, как си толкоз млад?”

“Да, млад съм и си имам своя тайна!”

“Какво ли тайно имаш ти от мен?”

“Е, имам нещо – малко, ала важно…”

“Аз зная ти измамите до ден!”

“Да, може – затова е толкоз странно.”

“На дявола душата си продал!”

“Не съм, за жалост – той не ми я иска”

“Със вещица си нощем ти лудял!”

“Пред тебе, мила, вещицата сви се!”

“Да млъкваш!… Но си толкова красив!”

“Така е и на теб дължа го само!”

“Май нещо ме занасяш в тоя миг!”

“И ти си ми го правила по-рано!”

“Верижка бях ти дала – де е тя?”

“Медуза във морето я погълна!”

“Че как посмя – късмет ти е това!”

“Да, знам. Но младостта ми се възвърна!”